заскубете

Речник на българския език

1. заскубете — сег. вр., 2 л., мн. ч.

заскубете е производна форма на заскубя (сег. вр., 2 л., мн. ч.).

2. заскубете — повелително наклонение, мн. ч.

заскубете е производна форма на заскубя (повелително наклонение, мн. ч.).