заскубел

Речник на българския език

1. заскубел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

заскубел е производна форма на заскубя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. заскубел — мин. деят. несв. прич. м. р.

заскубел е производна форма на заскубя (мин. деят. несв. прич. м. р.).