засител

Речник на българския език

1. засител — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

засител е производна форма на заситя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. засител — мин. деят. несв. прич. м. р.

засител е производна форма на заситя (мин. деят. несв. прич. м. р.).