засечало

Речник на българския език

1. засечало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

засечало е производна форма на засека (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. засечало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

засечало е производна форма на засека (мин. деят. несв. прич. ср. р.).