засеняло

Речник на българския език

1. засеняло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

засеняло е производна форма на засеня (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. засеняло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

засеняло е производна форма на засеня (мин. деят. несв. прич. ср. р.).