засенчело

Речник на българския език

1. засенчело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

засенчело е производна форма на засенча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. засенчело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

засенчело е производна форма на засенча (мин. деят. несв. прич. ср. р.).