засенило

Речник на българския език

1. засенило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

засенило е производна форма на засеня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. засенило — мин. деят. св. прич. ср. р.

засенило е производна форма на засеня (мин. деят. св. прич. ср. р.).