засенил

Речник на българския език

1. засенил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

засенил е производна форма на засеня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. засенил — мин. деят. св. прич. м. р.

засенил е производна форма на засеня (мин. деят. св. прич. м. р.).