засенели

Речник на българския език

1. засенели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

засенели е производна форма на засеня (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. засенели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

засенели е производна форма на засеня (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).