заселявал

Речник на българския език

1. заселявал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

заселявал е производна форма на заселявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. заселявал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

заселявал е производна форма на заселявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. заселявал — мин. деят. св. прич. м. р.

заселявал е производна форма на заселявам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. заселявал — мин. деят. несв. прич. м. р.

заселявал е производна форма на заселявам (мин. деят. несв. прич. м. р.).