заседнало

Речник на българския език

1. заседнало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

заседнало е производна форма на заседна (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. заседнало — мин. деят. св. прич. ср. р.

заседнало е производна форма на заседна (мин. деят. св. прич. ср. р.).