засегнело

Речник на българския език

1. засегнело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

засегнело е производна форма на засегна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. засегнело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

засегнело е производна форма на засегна (мин. деят. несв. прич. ср. р.).