засвоил си

Речник на българския език

1. засвоил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

засвоил си е производна форма на засвоя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. засвоил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

засвоил си е производна форма на засвоя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).