засвличало си

Речник на българския език

1. засвличало си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

засвличало си е производна форма на засвличам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. засвличало си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

засвличало си е производна форма на засвличам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

3. засвличало си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

засвличало си е производна форма на засвличам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).