засвистял

Речник на българския език

1. засвистял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

засвистял е производна форма на засвистя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. засвистял — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

засвистял е производна форма на засвистя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. засвистял — мин. деят. св. прич. м. р.

засвистял е производна форма на засвистя (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. засвистял — мин. деят. несв. прич. м. р.

засвистял е производна форма на засвистя (мин. деят. несв. прич. м. р.).