засвирел

Речник на българския език

1. засвирел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

засвирел е производна форма на засвиря (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. засвирел — мин. деят. несв. прич. м. р.

засвирел е производна форма на засвиря (мин. деят. несв. прич. м. р.).