засвидетелствал е

Речник на българския език

1. засвидетелствал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

засвидетелствал е е производна форма на засвидетелствам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. засвидетелствал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

засвидетелствал е е производна форма на засвидетелствам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. засвидетелствал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

засвидетелствал е е производна форма на засвидетелствам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).