засвидетелствало

Речник на българския език

1. засвидетелствало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

засвидетелствало е производна форма на засвидетелствам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. засвидетелствало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

засвидетелствало е производна форма на засвидетелствам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. засвидетелствало — мин. деят. св. прич. ср. р.

засвидетелствало е производна форма на засвидетелствам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. засвидетелствало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

засвидетелствало е производна форма на засвидетелствам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).