засвидетелствал

Речник на българския език

1. засвидетелствал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

засвидетелствал е производна форма на засвидетелствам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. засвидетелствал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

засвидетелствал е производна форма на засвидетелствам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. засвидетелствал — мин. деят. св. прич. м. р.

засвидетелствал е производна форма на засвидетелствам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. засвидетелствал — мин. деят. несв. прич. м. р.

засвидетелствал е производна форма на засвидетелствам (мин. деят. несв. прич. м. р.).