заръсил

Речник на българския език

1. заръсил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

заръсил е производна форма на заръся (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. заръсил — мин. деят. св. прич. м. р.

заръсил е производна форма на заръся (мин. деят. св. прич. м. р.).