заръмил съм

Речник на българския език

1. заръмил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

заръмил съм е производна форма на заръмя (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. заръмил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

заръмил съм е производна форма на заръмя (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).