заръмил е

Речник на българския език

1. заръмил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

заръмил е е производна форма на заръмя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. заръмил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

заръмил е е производна форма на заръмя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).