заръмил

Речник на българския език

1. заръмил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

заръмил е производна форма на заръмя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. заръмил — мин. деят. св. прич. м. р.

заръмил е производна форма на заръмя (мин. деят. св. прич. м. р.).