заръми

Речник на българския език

1. заръми — сег. вр., 3 л., ед. ч.

заръми е производна форма на заръмя (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. заръми — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

заръми е производна форма на заръмя (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. заръми — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

заръми е производна форма на заръмя (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. заръми — повелително наклонение, ед. ч.

заръми е производна форма на заръмя (повелително наклонение, ед. ч.).