заръкомахахте

Речник на българския език

1. заръкомахахте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

заръкомахахте е производна форма на заръкомахам (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. заръкомахахте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

заръкомахахте е производна форма на заръкомахам (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).