заръкомахало

Речник на българския език

1. заръкомахало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

заръкомахало е производна форма на заръкомахам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. заръкомахало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

заръкомахало е производна форма на заръкомахам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. заръкомахало — мин. деят. св. прич. ср. р.

заръкомахало е производна форма на заръкомахам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. заръкомахало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

заръкомахало е производна форма на заръкомахам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).