заръкомахал

Речник на българския език

1. заръкомахал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

заръкомахал е производна форма на заръкомахам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. заръкомахал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

заръкомахал е производна форма на заръкомахам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. заръкомахал — мин. деят. св. прич. м. р.

заръкомахал е производна форма на заръкомахам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. заръкомахал — мин. деят. несв. прич. м. р.

заръкомахал е производна форма на заръкомахам (мин. деят. несв. прич. м. р.).