зарошило

Речник на българския език

1. зарошило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

зарошило е производна форма на зароша (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. зарошило — мин. деят. св. прич. ср. р.

зарошило е производна форма на зароша (мин. деят. св. прич. ср. р.).