заронвахте

Речник на българския език

1. заронвахте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

заронвахте е производна форма на заронвам (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. заронвахте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

заронвахте е производна форма на заронвам (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).