зароило

Речник на българския език

1. зароило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

зароило е производна форма на зароя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. зароило — мин. деят. св. прич. ср. р.

зароило е производна форма на зароя (мин. деят. св. прич. ср. р.).