зародил

Речник на българския език

1. зародил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

зародил е производна форма на зародя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. зародил — мин. деят. св. прич. м. р.

зародил е производна форма на зародя (мин. деят. св. прич. м. р.).