заровил си

Речник на българския език

1. заровил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

заровил си е производна форма на заровя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. заровил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

заровил си е производна форма на заровя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).