заровил

Речник на българския език

1. заровил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

заровил е производна форма на заровя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. заровил — мин. деят. св. прич. м. р.

заровил е производна форма на заровя (мин. деят. св. прич. м. р.).