заробило

Речник на българския език

1. заробило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

заробило е производна форма на заробя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. заробило — мин. деят. св. прич. ср. р.

заробило е производна форма на заробя (мин. деят. св. прич. ср. р.).