заробил

Речник на българския език

1. заробил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

заробил е производна форма на заробя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. заробил — мин. деят. св. прич. м. р.

заробил е производна форма на заробя (мин. деят. св. прич. м. р.).