зарешетел

Речник на българския език

1. зарешетел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

зарешетел е производна форма на зарешетя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. зарешетел — мин. деят. несв. прич. м. р.

зарешетел е производна форма на зарешетя (мин. деят. несв. прич. м. р.).