заречете

Речник на българския език

1. заречете — сег. вр., 2 л., мн. ч.

заречете е производна форма на зарека (сег. вр., 2 л., мн. ч.).

2. заречете — повелително наклонение, мн. ч.

заречете е производна форма на зарека (повелително наклонение, мн. ч.).