зарече

Речник на българския език

1. зарече — сег. вр., 3 л., ед. ч.

зарече е производна форма на зарека (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. зарече — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

зарече е производна форма на зарека (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. зарече — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

зарече е производна форма на зарека (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).