зарекло

Речник на българския език

1. зарекло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

зарекло е производна форма на зарека (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. зарекло — мин. деят. св. прич. ср. р.

зарекло е производна форма на зарека (мин. деят. св. прич. ср. р.).