зарейвахте

Речник на българския език

1. зарейвахте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

зарейвахте е производна форма на зарейвам (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. зарейвахте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

зарейвахте е производна форма на зарейвам (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).