заразил

Речник на българския език

1. заразил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

заразил е производна форма на заразя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. заразил — мин. деят. св. прич. м. р.

заразил е производна форма на заразя (мин. деят. св. прич. м. р.).