запъхтяло

Речник на българския език

1. запъхтяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

запъхтяло е производна форма на запъхтя се (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. запъхтяло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

запъхтяло е производна форма на запъхтя се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. запъхтяло — мин. деят. св. прич. ср. р.

запъхтяло е производна форма на запъхтя се (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. запъхтяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

запъхтяло е производна форма на запъхтя се (мин. деят. несв. прич. ср. р.).