запъхтявало

Речник на българския език

1. запъхтявало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

запъхтявало е производна форма на запъхтявам се (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. запъхтявало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

запъхтявало е производна форма на запъхтявам се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. запъхтявало — мин. деят. св. прич. ср. р.

запъхтявало е производна форма на запъхтявам се (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. запъхтявало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

запъхтявало е производна форма на запъхтявам се (мин. деят. несв. прич. ср. р.).