запъхтявал

Речник на българския език

1. запъхтявал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

запъхтявал е производна форма на запъхтявам се (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. запъхтявал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

запъхтявал е производна форма на запъхтявам се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. запъхтявал — мин. деят. св. прич. м. р.

запъхтявал е производна форма на запъхтявам се (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. запъхтявал — мин. деят. несв. прич. м. р.

запъхтявал е производна форма на запъхтявам се (мин. деят. несв. прич. м. р.).