запътил си

Речник на българския език

1. запътил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

запътил си е производна форма на запътя се (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. запътил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

запътил си е производна форма на запътя се (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).