запътило си

Речник на българския език

1. запътило си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

запътило си е производна форма на запътя се (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. запътило си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

запътило си е производна форма на запътя се (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).