запътило е

Речник на българския език

1. запътило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

запътило е е производна форма на запътя се (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. запътило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

запътило е е производна форма на запътя се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).