запътило

Речник на българския език

1. запътило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

запътило е производна форма на запътя се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. запътило — мин. деят. св. прич. ср. р.

запътило е производна форма на запътя се (мин. деят. св. прич. ср. р.).