запътили

Речник на българския език

1. запътили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

запътили е производна форма на запътя се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. запътили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

запътили е производна форма на запътя се (мин. деят. св. прич. мн. ч.).