запътил
1.
запътил —
преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.
запътил
е производна форма
на запътя се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).
2.
запътил —
мин. деят. св. прич. м. р.
запътил
е производна форма
на запътя се (мин. деят. св. прич. м. р.).